Проф. Иван Илчев пред novini.bg: Напоследък мнозина влизат напълно неподготвени в политиката, сякаш са изтърсени от някъде!
Проф. Иван Илчев е учител в Историческия факултет на СУ „ Св.Климент Охридски ”, някогашен ректор е на Алма матер.
- Проф. Илчев, войната в Украйна ли обостри драмата с Паметника на руската войска /ПСА/ в нашето общество?
- Не считам, че има драма, такава създават хората, които си изкарват прехраната от раздухването на сходни истории. И преди монументи са се строили и са били разрушавани. Проблемът е, че в действителност този въпрос се обостри след започването на войната в Украйна. Тя наложи и обособените общества на Стария континент и по света да се самоопределят. Слава на бога по-голямата част от страните оповестиха, че не одобряват дейностите на Русия. Лично аз считам, че мястото на този монумент е в музея. Сега чувам, че всякакви политици декларират, че никой не бил питал народа дали да бута монумента. А те
могат ли да се базират на национален избор за построяването на подобен монумент?!
Събирали са доброзорно „ дарения ” напряко от заплатите на работещите тогава българи. Самият монумент от естетическа позиция, не е добър и съгласно мен подавя пространството към себе си. Напълно неправилен е от историческа позиция, тъй като България не е била във война със Съюз на съветските социалистически републики и не е била освободена от съюза, който от своя страна афишира война на страната ни.
- Не приказваме ли въпреки всичко за паметник- знак на освобождението от немския фашизъм?
- Ако приказваме за това, то Съюз на съветските социалистически републики е единствено един от участниците в антихитлеристката коалиция, в която не трябва да подценяваме и героичната опозиция на Англия. Както и голямата материална помощ от Съединени американски щати.
- Споменахте, че рушене на монументи е имало и преди. Откога е у нас този почин на поругаване на паметта?
- Нищо ново няма – това е нормална процедура за спечелилите от времето на антична Месопотамия насам. След Освобождението, да вземем за пример в България са разрушени десетки мюсюлмански монументи – мостове, минарета, джамии, чешми с посвещения и така нататък. След 9 септември 1944 година комунистите взривяват монументи. На връх Околчица тогава е имало един голям кръст, юридически 30-те години в памет на Ботев, който е взривен и сменен от петолъчка. В Дупница, родният град на моите родители, имаше голям кръст в памет на починалите бойци от региона по време на Балканската война. Той беше взривен от някой болен мозък, а в този момент го възвърнаха. Така че обичаи в рушенето на монументи имаме.
Самите руснаци, които в този момент стачкуват в София, на 12 април 1918 година одобряват декрет за унищожаването на паметниците на „ царизма и неговите прислужници “. Сред другите са унищожени монументите на Александър II „ Освободител “ и военачалник Скобелев - “белият военачалник “, на Михаил Сусанин, въодушевил операта на Глинка „ Жизнь за царя “, че и текстът на либрето и смисъла на самата опера са променени; на героите от войната против Наполеон, а паметникът на династията Романова сдава монумент на героите на революцията. Нещо повече в дупките в основите на някои от тях са хвърлени телата на разстреляни „ врагове на революцията “.
- Сриването на мавзолея на Георги Димитров до какъв резултат докара, съгласно вас?
- Самата концепция да има подобен пантеон считам за прекомерно непозната на нашето мислене. Това е дива азиатска концепция за запазване на тялото на даден водач. Наследниците на Георги Димитров имаха право тялото на техния непосредствен да бъде заровено обикновено, съгласно с православните ни обичаи. Лошото е, че музеят беше опустошен без преди този момент да има каквато и да е концепция какво ще се прави на това място. То си е празно досега…
- Не може ли най-малко подземните тунели там да се употребяват?
- Доколкото знам от Тодор Чобанов, някогашен зам.-кмет на София, те са неизползваеми. Не съм слизал долу, нямам визия, само че ви изтъквам неговото мнение. Разрушаването на музея преди време беше символен акт, само че по-късно не направиха нищо на оголеното място. За малко сложиха преди време някаква железна структура, която не беше призната добре от столичани и я отстраниха, само че по този начин и не оповестиха архитектурен конкурс и така нататък за облагородяване на тази част.
- Има ли прилика българското отношение към паметниците и изявите на някои нашенци, които ни срамят като се разписват по значими паметници в чужбина?
- Категорично съм срещу обобщенията. Простаци, необразовани, полуграмотни има на всички места по света. Като историк мога да кажа, че надписите по стените на килии, на колони и други елементи в манастирите да вземем за пример са скъпи исторически доказателства в нашата просвета.
- Не мога да не ви попитам за вашето мнение по проблема РСМ – какво да е рационалното държание на нашата страна?
- Смятам, че беше подписан един непремислен контракт с РСМ. В него са изказани благопожелания без периоди, съответни задължения и няма никаква концепция какво да се прави, в случай че РСМ откаже да извърши изискванията по контракта. Просто не са планувани такива клаузи. Смятам, че всичко това е поредна огромна неточност на българската дипломация. Допреди 6-7 години имаше една устойчива обстановка в връзките ни с Македония. На би трябвало да се има поради, че там
повече от 100 години продължава построяването на не българско съзнание под диктата на страната им.
Това за няколко години няма да изчезне, би трябвало да се работи последователно и системно. За страдание нашата страна въобще не работи в тази посока, а министър председател, външен министър и президент единствено се пъчат с тържествени слова във връзка на годишнини. Партии като и други пък по остаряла традиция единствено се заиграват с така наречен македонски въпрос поради политическите си изгоди. Вижте по какъв начин у нас от извънредно десни до извънредно леви партии си издигат Левски като блян!
- Преди време нарекохте българските политици „ нищожества ”. Каква е вашата оценка за тях през днешния ден?
- По мое персонално мнение, българските политици не са на съответното належащо равнище.
„ Старите вълци ” изгризкват по-младите, а те от своя страна вършат непремерени изявления, с които дават мотив по тази причина.
Не утвърждавам и президента, аз на три пъти отхвърлям да се причисля към неговия предприемчив комитет. Той вероятно е доста добър експерт в своята област. Но за мен е симптоматично, че е боен, а за тях всички би трябвало да се движим по команди. Като водач на изтребител е привикнал, когато каца да вижда единствено една писта пред себе си. Да, той има 66 на 100 поддръжка и доверие от гласуващите българи, тъй като се нагласява към публичните настроения. Винаги е по този начин в политиката. Онези, които се движат против публичните настроения, изпълнявайки стратегия, която считат за вярна, не получават високо утвърждение.
- В България доверието към политиката и политиците пагубно пада от година на година. Възможно ли е това да се преодолее?
- По принцип у нас от дълго време има нихилизъм и ниско доверие към политиците. Дори Бойко Борисов
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г, който от 12 години печели избори, не получава повече от трийсетина на 100 от гласовете на гласоподавателите. След Освобождението са избирали народни представители в редица околии с по 5, 7 на 100 и така нататък, тъй че това нито е ново събитие, нито е единствено при нас, а на всички места по света.
Политиците губят доверие измежду хората, за жалост, тъй като избират да се потвърждават единствено с обещания.
Напоследък са доста тези, които влизат изцяло неподготвени в политиката, като че ли изтърсени от някъде. Нали помните по какъв начин ни обясняваха, че една здравна министърка била „ открита ” на един кръстопът и назначена на този значим държавен пост! Като нея има доста фрагменти на значими публични постове.
- На целия този декор, нужна ли е промяна на националния ни празник 3 март?
- Не. Нищо не пречи да се добави към него и 24 май. Ще ви кажа нещо, с риск да се изложа пред вашите читатели – аз не върша огромна разлика сред народен и формален празник. Зная, че юридически има такава отлика, само че пък съм сигурен, че в съзнанието на 99 на 100 от българите разлика няма. Вече имах мотив да кажа, че е огромна нелепост да се трансформира датата на нашия народен празник. Да сте чували за война за избавление на кюрдите от Османската империя! Война има, когато някой е дал мотив за нея. Цялото развиване на България без просветата, без националните революционери, без въстанията преди този момент, щеше да се стопира. Никой нямаше да си мръдне пръст за българите, в случай че те преди този момент не бяха декларирали себе си.
Отричайки 3 март, се отхвърляме от нашето минало.
Всяка огромна страна като Русия има завоевателна политика, само че за какво не кажем, че 3 март е резултат от дейностите на българския народ. Ние не отдаваме задоволително респект и почитание към паметта на българските опълченци. На ролята на десетките разследващи чети по време на Освободителната война. Всички тези хора са дали живота си, с цел да бъде България свободна.
- Проф. Илчев, войната в Украйна ли обостри драмата с Паметника на руската войска /ПСА/ в нашето общество?
- Не считам, че има драма, такава създават хората, които си изкарват прехраната от раздухването на сходни истории. И преди монументи са се строили и са били разрушавани. Проблемът е, че в действителност този въпрос се обостри след започването на войната в Украйна. Тя наложи и обособените общества на Стария континент и по света да се самоопределят. Слава на бога по-голямата част от страните оповестиха, че не одобряват дейностите на Русия. Лично аз считам, че мястото на този монумент е в музея. Сега чувам, че всякакви политици декларират, че никой не бил питал народа дали да бута монумента. А те
могат ли да се базират на национален избор за построяването на подобен монумент?!
Събирали са доброзорно „ дарения ” напряко от заплатите на работещите тогава българи. Самият монумент от естетическа позиция, не е добър и съгласно мен подавя пространството към себе си. Напълно неправилен е от историческа позиция, тъй като България не е била във война със Съюз на съветските социалистически републики и не е била освободена от съюза, който от своя страна афишира война на страната ни.
- Не приказваме ли въпреки всичко за паметник- знак на освобождението от немския фашизъм?
- Ако приказваме за това, то Съюз на съветските социалистически републики е единствено един от участниците в антихитлеристката коалиция, в която не трябва да подценяваме и героичната опозиция на Англия. Както и голямата материална помощ от Съединени американски щати.
- Споменахте, че рушене на монументи е имало и преди. Откога е у нас този почин на поругаване на паметта?
- Нищо ново няма – това е нормална процедура за спечелилите от времето на антична Месопотамия насам. След Освобождението, да вземем за пример в България са разрушени десетки мюсюлмански монументи – мостове, минарета, джамии, чешми с посвещения и така нататък. След 9 септември 1944 година комунистите взривяват монументи. На връх Околчица тогава е имало един голям кръст, юридически 30-те години в памет на Ботев, който е взривен и сменен от петолъчка. В Дупница, родният град на моите родители, имаше голям кръст в памет на починалите бойци от региона по време на Балканската война. Той беше взривен от някой болен мозък, а в този момент го възвърнаха. Така че обичаи в рушенето на монументи имаме.
Самите руснаци, които в този момент стачкуват в София, на 12 април 1918 година одобряват декрет за унищожаването на паметниците на „ царизма и неговите прислужници “. Сред другите са унищожени монументите на Александър II „ Освободител “ и военачалник Скобелев - “белият военачалник “, на Михаил Сусанин, въодушевил операта на Глинка „ Жизнь за царя “, че и текстът на либрето и смисъла на самата опера са променени; на героите от войната против Наполеон, а паметникът на династията Романова сдава монумент на героите на революцията. Нещо повече в дупките в основите на някои от тях са хвърлени телата на разстреляни „ врагове на революцията “.
- Сриването на мавзолея на Георги Димитров до какъв резултат докара, съгласно вас?
- Самата концепция да има подобен пантеон считам за прекомерно непозната на нашето мислене. Това е дива азиатска концепция за запазване на тялото на даден водач. Наследниците на Георги Димитров имаха право тялото на техния непосредствен да бъде заровено обикновено, съгласно с православните ни обичаи. Лошото е, че музеят беше опустошен без преди този момент да има каквато и да е концепция какво ще се прави на това място. То си е празно досега…
- Не може ли най-малко подземните тунели там да се употребяват?
- Доколкото знам от Тодор Чобанов, някогашен зам.-кмет на София, те са неизползваеми. Не съм слизал долу, нямам визия, само че ви изтъквам неговото мнение. Разрушаването на музея преди време беше символен акт, само че по-късно не направиха нищо на оголеното място. За малко сложиха преди време някаква железна структура, която не беше призната добре от столичани и я отстраниха, само че по този начин и не оповестиха архитектурен конкурс и така нататък за облагородяване на тази част.
- Има ли прилика българското отношение към паметниците и изявите на някои нашенци, които ни срамят като се разписват по значими паметници в чужбина?
- Категорично съм срещу обобщенията. Простаци, необразовани, полуграмотни има на всички места по света. Като историк мога да кажа, че надписите по стените на килии, на колони и други елементи в манастирите да вземем за пример са скъпи исторически доказателства в нашата просвета.
- Не мога да не ви попитам за вашето мнение по проблема РСМ – какво да е рационалното държание на нашата страна?
- Смятам, че беше подписан един непремислен контракт с РСМ. В него са изказани благопожелания без периоди, съответни задължения и няма никаква концепция какво да се прави, в случай че РСМ откаже да извърши изискванията по контракта. Просто не са планувани такива клаузи. Смятам, че всичко това е поредна огромна неточност на българската дипломация. Допреди 6-7 години имаше една устойчива обстановка в връзките ни с Македония. На би трябвало да се има поради, че там
повече от 100 години продължава построяването на не българско съзнание под диктата на страната им.
Това за няколко години няма да изчезне, би трябвало да се работи последователно и системно. За страдание нашата страна въобще не работи в тази посока, а министър председател, външен министър и президент единствено се пъчат с тържествени слова във връзка на годишнини. Партии като и други пък по остаряла традиция единствено се заиграват с така наречен македонски въпрос поради политическите си изгоди. Вижте по какъв начин у нас от извънредно десни до извънредно леви партии си издигат Левски като блян!
- Преди време нарекохте българските политици „ нищожества ”. Каква е вашата оценка за тях през днешния ден?
- По мое персонално мнение, българските политици не са на съответното належащо равнище.
„ Старите вълци ” изгризкват по-младите, а те от своя страна вършат непремерени изявления, с които дават мотив по тази причина.
Не утвърждавам и президента, аз на три пъти отхвърлям да се причисля към неговия предприемчив комитет. Той вероятно е доста добър експерт в своята област. Но за мен е симптоматично, че е боен, а за тях всички би трябвало да се движим по команди. Като водач на изтребител е привикнал, когато каца да вижда единствено една писта пред себе си. Да, той има 66 на 100 поддръжка и доверие от гласуващите българи, тъй като се нагласява към публичните настроения. Винаги е по този начин в политиката. Онези, които се движат против публичните настроения, изпълнявайки стратегия, която считат за вярна, не получават високо утвърждение.
- В България доверието към политиката и политиците пагубно пада от година на година. Възможно ли е това да се преодолее?
- По принцип у нас от дълго време има нихилизъм и ниско доверие към политиците. Дори Бойко Борисов
Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г, който от 12 години печели избори, не получава повече от трийсетина на 100 от гласовете на гласоподавателите. След Освобождението са избирали народни представители в редица околии с по 5, 7 на 100 и така нататък, тъй че това нито е ново събитие, нито е единствено при нас, а на всички места по света. Политиците губят доверие измежду хората, за жалост, тъй като избират да се потвърждават единствено с обещания.
Напоследък са доста тези, които влизат изцяло неподготвени в политиката, като че ли изтърсени от някъде. Нали помните по какъв начин ни обясняваха, че една здравна министърка била „ открита ” на един кръстопът и назначена на този значим държавен пост! Като нея има доста фрагменти на значими публични постове.
- На целия този декор, нужна ли е промяна на националния ни празник 3 март?
- Не. Нищо не пречи да се добави към него и 24 май. Ще ви кажа нещо, с риск да се изложа пред вашите читатели – аз не върша огромна разлика сред народен и формален празник. Зная, че юридически има такава отлика, само че пък съм сигурен, че в съзнанието на 99 на 100 от българите разлика няма. Вече имах мотив да кажа, че е огромна нелепост да се трансформира датата на нашия народен празник. Да сте чували за война за избавление на кюрдите от Османската империя! Война има, когато някой е дал мотив за нея. Цялото развиване на България без просветата, без националните революционери, без въстанията преди този момент, щеше да се стопира. Никой нямаше да си мръдне пръст за българите, в случай че те преди този момент не бяха декларирали себе си.
Отричайки 3 март, се отхвърляме от нашето минало.
Всяка огромна страна като Русия има завоевателна политика, само че за какво не кажем, че 3 март е резултат от дейностите на българския народ. Ние не отдаваме задоволително респект и почитание към паметта на българските опълченци. На ролята на десетките разследващи чети по време на Освободителната война. Всички тези хора са дали живота си, с цел да бъде България свободна.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ